| Влязохме в залата около 30 минути преди началото на мача, а треньорът Георги Божков ни приветства за добре дошли на входа. Бързо минахме през контролата и ... вкарахме малко тежка артилерия - тъпан и тромби. Разположиха ни на изключително удобно място зад единия кош, после закачихме знамената си и започнахме да се надпяваме с Шепши.
За разлика от мача в Русе, този път началото бе по-силно за "Сфънту Георге" - повеждането им с 8:0 бе полезно и за нас, за да видим как се кефят на играта местните фенове. Постепенно нашите баскетболистки се отърсиха от "домакинския натиск", а Даниел Бъргин се погрижи и за нашето добро настроение с първи дунавски точки. 8:2, 10:2, 10:4, 12:4, 12:6 - Шепши определено изживяваха най-силните си минути именно в тези моменти. Но място за униние нямаше, защото такава разлика може да е несигурна дори и в последната четвърт.
А дикторът в залата прибавяше изключителен колорит с присъствието си, само че на нас не ни бе много приятно да чуваме как Кристън Расмусо-о-о-о-о-о-о-о-о-н или Флорина Диакону-у-у-у-у-у-у-у са вкарали поредните точки за домакините. Ефектът бе впечатляващ, благодарение и на това, че имаше микрофони пред агитката на "зелените" и тонколони, които озвучаваха цялата зала. Слава Богу, с напредването на мача и "сините" фенове получиха поводи да изригнат 2-3 пъти при повежданията на Дунав. В крайна сметка първата четвърт приключи наравно 26:26, а в началото на втората резултатът дълго се запази при 26-32. Това бе първият момент, в който се откъснахме по-сериозно и загатнахме, че ще сме сериозна заплаха. Преднината тук зависеше от някое точно попадение, последвано от добра защита и нов кош. Това даваше минимум 4 точки. На почивката бяхме по-спокойни, водехме с 5 точки, след като Шепши се посъвзеха в края и стопиха по-голям пасив.
|