Шампионът на България по баскетбол Дунав Еконт Експрес остана без спонсори. Дори отборът вече няма да се казва така, а само Дунав ... Не е ли странно и на какво се дължи липсата на спонсори за такъв успешен отбор разговаряме с Николай Падалски, който обаче има ново решение за русенския тим

Интервюто се публикува на 97% с отпечатаното в самото списание, което може да откриете в най-известните русенски заведения. Заглавието е на сайта.

Не е ли жалко да се стигне до това положение след толкова успехи на отбора?

На мен това да ми го говориш няма смисъл. Да ме надъхваш допълнително също няма смисъл. Н мен ми беше най-лесно да изляза и да кажа пред пресата, че "Еконт" се отказва, че "Прециз Интер" не може, че Федерацията не си е взела парите от нейните спонсори и аз не мога да плащам повече, обявявам отбора във фалит и това е краят. Но аз ще пробвам всичко. Без спонсори няма как да стане обаче.

Инициативата "Русенски феномен"?

Направих това акционерно дружество с идеята да се помогне на баскетбола чрез събиране на пари. В това АД досега са се включили основно физически лица, защото те, за разлика от фирмите, няма как да дадат пари за реклама, тъй като няма какво да рекламират, а помагат по този начин. Те дават пари, закупувайки акции. Исках да изтегля банков кредит, за да завъртя първенството, докато намеря спонсори. От абонаментни карти, от билети, от фен артикули щях да ги събера и после да ги върна. Но в последствие разбрах, че банките не дават кредити на сдружения с нестопанска цел. Като нямаш търговска дейност няма и как да връщаш парите. Тогава реших да регистрирам акционерното дружество. След решението си да създам дружеството дойде и въпросът с неговото име. То трябваше да е такова, че да дърпа хората към себе си. И още в същия ден някак си ей-така от само себе си  дойде и името "Русенски феномен".

Вече шест години правя това с много голямо желание и с много голяма любов. Дори и да звучи налудничаво. Аз съм си казал така - ако се откажа, това ще означава, че съм пробвал всички възможни варианти. Но кажа ли "край" - да знам за себе си, че наистина всичко съм опитал. Аз съм в баскетбола от 1978-ма, започнах като дете. Това са 32 години, на практика

това е животът ми

Има заявени и платени около 12 хиляди лева, има и още хора, които са изразили желание. Ще съберем още около 10 000 тази седмица. На нас обаче ни трябват 50 000 лв и без участието на фирми няма да стане. И аз търся фирми. Това, което се питам, е няма ли 20 фирми в Русе, които да дават по 500 лв на месец, 10 месеца в годината. Това са 100 хиляди лева и моите 300 000, които аз гарантирам, че ще дойдат през годината - стават 400 хиляди и

ще сме гарантирано на първо-второ място в България

Или тези 500 лева на месец са 15 лева на ден. В Русе няма 20 фирми, които да дават по 15 лева на ден. Не мога да го повярвам. Въпросът е как да стигнем до сърцата и мисленето на тези хора. 

Какво те кара въпреки всичко да не се отказваш?

Сигурно е някакъв наркотик. Залата, феновете. Да виждаш как през седмица 1000 души се редят на опашка за билети. Идват заради това, което ти си постигнал като продукт, да го уважат, това е покъртително. Това е русенският феномен. Това ме кара вярвам, че има такъв. Аз се облягам на публиката, на отношението, на градската нагласа, на подкрепата, която са ни давали хората през годините. Сега знаеш, че

всички негативи се свързват с моето име

Говоря така, както Бойко Борисов - аз, аз, но то си е така. През времето до мен се строяваха много хора, които казваха, че ще намерят пари. Не намериха нищо, бързо им минаваше, обезкуражаваха се. Някой ще го нарекат просяк, той ще се разплаче, ще се обиди, ще се оттегли. Ами и аз съм просяк шест години. Обаче като дойдат медалите, когато запеят химна, плачеш от радост. 

Какво очакваш да се случи оттук нататък?

Това акционерно дружество го определям като вот на доверие. Ако аз получа позитивен вот - много добре, аз ще бъда доволен и градът също. Ако градът и бизнесът ми гласуват негативен вот на доверие, то това ще означава, че или аз не съм успял през годините да убедя хората и не съм способен дасе занимавам с това. Или пък градът ни не е в такава възможност. Най-късно до края на юли трябва да съм наясно какво ще се случва. Аз вече го казах -

няма да правя отбор за Б-група, или тим, който да е аутсайдер в лигата

А отбор, който да е между шамарите, да се бори за титлата. На Русе друго не му прилича.